Фен Фик по „Академия за вампири”-by Rose Hathaway

by **Rose Hathaway** Нед Май 15, 2011 9:40 am

Това е моето фенфикче,създадено за един конкурс ,в който не спечелих,но все пак се надявам да ви хареса и да го коментирате.

Фен Фик по „Академия за вампири”

От както Дмитрий се превърна в стригой ,не можех да си намеря място.Не можех да мисля за нищо друго , освен ,че трябваше да потисна чувствата си.Но те бяха по-силни от желанието ми ,да ги преодолея.Вече не можех да говоря дори с Лиса,която преди това бе моя довереница,тя знаеше всичките ми тайни.Но не и тази , макар,да подозираше за чувствата ми , към снажния руснак ,тя никога не получи потвърждение ,че наистина имам такива.Това ,че не можех да споделя с никой ,ме накара,да се затворя в себе си.Лиса усещаше промяната ,но не знаеше на какво се дължи или поне на това се надявах.Нямаше да бъде приятно да получа поученията и`,как трябва да го забравя и т.н.,сама знаех,че трябва ,но проклета да съм ,ако имаше и минута в,която да не мисля за него.
Дори сега докато трябваше да съсредоточа вниманието си върху упражненията,мислите ми изцяло, заемаше той.От това зависеше не само моят живот,но и този на Лиса и за първи път ,просто не ми пукаше,без Дмитрий всичко губеше значение.Получих няколко удара и на няколко пъти се озовах на земята.Напуснах , преди да е свършил урока,бях разконцентрирана,а и получих много удари ,цялото тяло започна да ме боли,но това бе нищо,сравнение с болката в сърцето ми.Исках да го видя ,копнеех да го докосна ,целуна ,но знаех ,че следващия път в който се засечем,вече ще сме врагове и нямах право на нито едно от тези неща , трябваше да го убия или да се оставя, той да го направи.Не можех да направя нито едното ,нито другото.Тъй унесена в мисли ,не усетих кога Лиса ,беше дошла при мен ,докато не ме заговори.
- Какво става с теб Роуз ,напуснала си тренировката,преди краят и` , директорката е бясна.
- Няма нищо Лиса-усмихнах и` се ,тя седна до мен-Просто днес не ми е ден,оставих да ме набият и за това не останах до края ,защото сега щях да съм в болница-засмях се ,но красивото лице на Лиса остана все така намръщено.
- Не е само днес Роуз ,напоследък нищо не те интересува ,почти не се храниш,не излизаш никъде .Всичко се промени от както...но тя не довърши,явно и беше неудобно да говорим за него,за което и бях безкрайно благодарна ,аз също не бях готова да споделя с нея ,каквото и да било.
- Не е вярно Лиса -опитах се да оспоря ,но тя ме гледаше с укор.
- Не ме лъжи Роуз ,познавам те и знам ,че преживяваш нещо,което не можеш да споделиш дори с мен.-Опитах се да и` отговоря ,но тя ми направи знак ,да замълча- Не те и карам ,но се замисли ,че с това си поведение ще ме изгубиш.Ще ми назначат друг пазител-очите и ` се напълниха със сълзи.- Тези нейни думи ,предизвикаха шок,не се бях замислила за това,не можеха да ми я отнемат ,тя имаше нужда от мен или поне от старата Роуз.Тя стана и тръгна ,трябваше да я спра и имаше само един начин.
- Лиса-извиках след нея- Права си,че не съм на себе си става дума за Дмитрий...аз...Обичам го.Тя се спря обърна се рязко и остана загледана в мен ,сякаш очакваше ,всеки момент да избухна в смях и да и кажа ,че съм се пошегувала.Стояхме известно време така ,загледани една в друга ,без да помръдваме очите си Накрая каза :
- Истина е ,не се шегуваш.-Поклатих глава.
- Никога не бих си направила шега с такова нещо.
- Трябва да го преодолееш,той вече не е същия и не трябва да проваляш бляскавото си бъдеще ,за някой , който си мислиш,че обичаш ...Трябваше да я спра преди да съм се ядосала,идеше ми да и изкрещя "мисля , нима си мислиш ,че ще го кажа само ако си го мисля"Но само казах :
- Знам,Лиса,но не е толкова просто.
- Роуз –изрече името ми и в погледа и видях ,че ме разбираше ,тя ме прегърна .Не усетих ,кога бях започнала да плача.Тя не знаеше ,какво да ми каже ,но в някои случаи ,думите са излишни и този беше точно такъв.Предпочитах мълчанието ,през безсмислено съжаление,поплаках си известно време,без да се притеснявам ,че това е проява на слабост.Сетне станах избързах сълзите си и се усмихнах.
-Благодаря ти –казах.Тя ме погледна и също се усмихна.
-За теб винаги ,Роуз .Разделихме се и аз си отидох в стаята,чувствах се толкова уморена и изтощена,а и тялото ме болеше ужасно.Неусетно съм заспала,когато се събудих ,вече бе привечер ,разбрах ,че Лиса ,ще излиза по важна работа и искаше да я придружа,аз нямах нищо против,даже беше добре да се разсея. Ядосах се много ,когато изпратиха и още двама пазители,сякаш ми нямаха доверие ,че ще се справя сама. Но казаха , че било за сигурността на последната от рода Драгомир,съгласих се макар и неохотно .Тези двамата не ми бяха познати ,но директорката ,гарантираше за тях и това беше достатъчно ,тя и без това не ме харесваше много ,не можех да се опълча ,срещу решението и`.Един ден щях да и` докажа ,че съм напълно способна и сама да защитавам Лиса.
Излязохме от академията ,вървяхме известно време,без да се обръщаме една към друга.Просто мълчахме,за това си позволих,да прегледам , мислите на Лиса.Беше малко напрегната,но не повече от обичайното.Придърпах я по близо до себе си :
-Къде отиваме ?-я запитах .Тя се усмихна.
-Ще видиш –отговори ми уклончиво .Мразех ,когато правеше така,вече бе възбудила любопитството ми,но не настоях ,заради другите двама пазители.Тогава стигнахме до малък параклис ,Лиса направи знак на мъжете ,да останат на вън,а двете с нея влязохме вътре.Не знаех какво ще правим на такова място.Когато се озовахме пред олтара,се появи свещеник,който ни каза да го последваме.Въведе ни в малка стая,която беше почти празна .Вътре в нея имаше само една масичка ,столче и едно легло, на което лежеше жена изгаряща от треска.Вече всичко ,ми беше ясно,но от кога Лиса ,помагаше на хората ?
Тя се доближи до жената и сложи ,ръцете си върху челото и`,в мигът , който го направи треската изчезна и тя отвори очи пълни с благодарност. Лиса се усмихна,но розовината по бузите и` беше изчезнала.Лицето и` , беше придобило блед и болнав вид,всеки път щом използваше дарбата си,тя се изтощаваше.Веднага и поднесох вратът си,за да вземе ,малко кръв,но тя отказа.
-Не тук Роуз -заупорства тя.
-Лиса чуй ме,ако не пиеш от кръвта ми ,ще припаднеш.
-Но те не знаят каква съм.Това признание не беше неочаквано,разбира се , че не знаеха,иначе никога не биха допуснали вампир в обителта си.
Хванах я под ръка и я измъкнах на чист въздух.Отчето не се появи повече,дори да и` благодари,ако знаеше ,че всеки път помагайки на някого,тя застрашаваше ,собственият си живот.Дали би го интересувало, ако разбереше каква е в действителност със сигурност ,не .
Време беше да се прибираме,двамата мъже се опитаха,да ми помогнат,но Лиса не пожела ,тя каза :
-Добре съм,само съм малко замаяна.Но всъщност ,беше лъжа,силите и ` се бяха,максимално изтощили. Когато прибягнах до телепатичната ни връзка , разбрах ,че повече не бива да ги използва,ако я беше грижа ,за собственото и` здраве.Но доколкото я познавах,знаех ,че то и последен приоритет .Тя беше ,не просто добра,беше изключителна ,винаги другите,бяха преди нея .
Унесена в нерадостни мисли,не забелязах, кога изведнъж от никъде се появиха стригои ,които ни нападнаха.Ония двама , много добри пазители , паднаха много бързо,останах сама .Застанах пред Лиса като я избутах в стената за да не може никой да стигне до нея , преди да е минал през мен.Чувствах уплахата и усещах сълзите и`- Успокои се Лиса ,ще те предпазя –зашепнах ,като погледа ми бе прикован в тримата настъпващи стригои.Заех бойна поза ,щях да дам животът си ,за този на приятелката си. Изведнъж един от тях се сви,след което падна мъртъв ,последваха го и придружителите му .Стоях като закована ,не знаех кой ги беше очистил,приятел ли ,беше или враг.Тялото започна да ме боли от напрегната и неудобна поза.Тогава видях нашия спасител,бих го познала навсякъде , без значение колко различен бе сега- Дмитрий –прошепнах и направих крачка напред ,оставяйки Лиса незащитена,но беше само за секунда ,след което отново я притиснах .Той просто стоеше там и ме гледаше , беше ни спасил и въпреки всичко ,не знаех дали нямаше да промени решението си.Стояхме няколко минути без да обелим дума ,когато той изрече:
-Роузмари ,трябва да поговорим.
-Да трябва ,но нека първо да отведа Лиса на сигурно място и ще се върна , той кимна.
-Да не си полудяла-прошепна тя .
-Знам ,какво върша –отговорих.
-Не ,не знаеш ,това е лудост Роуз
-Знам -очите ми се напълниха с нови сълзи -но трябва ,знам ,че не мога да го имам,както и че повече няма да го видя,но поне искам да се сбогуваме,моля те.Погледнах я ,толкова отчаяно ,че тя най-накрая се съгласи , отведох я в академията ,Дмитрий ни следеше от безопасно разстояние.
- Пази се –прошепна тя .
- Знаеш ,че винаги се пазя ,а и той не би ме наранил.
- Дано си права ,защото иначе никога, не бих си го простила.
- Не се притеснявай -прегърнах я –Само гледай никой да не разбере,че си се върнала.Тя ми обеща след ,което побърза да се скрие.Дали постъпвах правилно ,сърцето ми лудо туптеше ,но разумът ми бе на щрек. Вървяхме мълчаливо ,като не спирахме да се гледаме той наистина беше различен в очите му липсваше топлината,беше заместена от хищнически студен пламък,копнеех да го докосна ,но нещо в него ме плашеше и въпреки това не устоях на порива ,заглуших инстинкта си .Хванах ръката му ,той се дръпна грубо скочи настрани ,все едно го бях ухапала.
- Не го прави повече,Роуз -гласът му трепереше виждах ,че му е трудно да се владее.Мога да те нараня , въпреки ,че не искам.Всичко в мен ме кара,да те разкъсам на парчета,без сърцето ми ,което…-Той замлъкна беше казал достатъчно.Ако целеше да ме уплаши ,беше успял,цялата треперех.-Роуз, аз не исках да те уплаша,исках да ти кажа ,колко съжалявам ,че нещата не се развиха по-друг начин ,че не можем да бъдем заедно.Усещах как сълзите ми се стичат по –лицето ,без да съм способна да ги спра,той скъси разстоянието между нас избърса сълзите ми ,опита се да си дръпне бързо ръката ,но аз я хванах.
-Обичам те –казах ,просто ми си изплъзна от устата и преди да успея да се укоря ,за прибързаността си чух :
- И аз те обичам Роза.-Той се усмихна ,но усмивката му бързо се скри.Въпреки разкритието му ,очите му си останаха все така враждебни и студени.Прегърнах го той се вдърви ,не го очакваше ,тогава съвсем инстинктивно се надигнах да го целуна.Устните му бяха същите меки,топли ,жадуващи за моите ,усетих как потръпва ,а мен как ме завладява желанието,в този миг нищо друго нямаше значение освен ,моят тъмен руснак ,който бе обсебил цялото ми същество.Прекъсна целувката , макар и с видимо нежелание,беше задъхан,също като мене.Хвана ръцете ми и ги допря в сърцето си.- Роза ,моя сладка ,малка Роза ,не трябваше да го правиш,сега как ,ще си тръгна ,как ще те оставя ,как ? Опитах се да го прекъсна ,че не е нужно да прави нищо от това ,но той сложи пръсти на устните ми- Не говори ,не го прави по-трудно .Той прокара пръсти през косите ми и започна да целува очите ми ,които отново се насълзиха,знаех , че тази проява на нежност,беше за сбогом и че нямаше как да го спра.Знаех ,че без него не мога живея ,но и да бъдем заедно бе невъзможно.Можех да изоставя задълженията си ,Лиса ,академията,да се превърна в стригой и да бъдем заедно ,докато някой дампир не ни очисти.Тази мисъл ми мина само за част от секундата,после я разкарах.Нямах право ,дори да си го помисля , той сякаш беше разгадал мислите ми.
- Не Роза ,не искам да си като мен знам ,че следващия път когато се срещнем единия от нас ,ще убие другия . И Роза искам това да си ти ,наистина копнея за избавлението ,аз ще се оставя и ако някой ме довърши наистина бих искал да си ти.Стоях като закована,това което искаше беше невъзможно.
- Как ще те убия ,та аз те обичам-казах през сълзи
- Именно за това ,сладка, малка ,моя Роза ,трябва да ме отървеш от този позор.Казвайки това ме целуна още веднъж , след което се скри в мрака ,а аз останах да плача.Не исках да се връщам в академията ,знаех ,че Лиса , ще ме чака ,да и разкажа ,а аз не бях способна точно сега ,да и кажа , нищо от това..Плачех през целия път до академията ,не можех да спра сълзите си ,когато едни пресъхваха,други ги заменяха.Но когато влязох ме очакваше нещо ,дори по-шокиращо.Отново стригои бяха нападнали „Св. Владимир” ,имаше много убити и ранени морои и дампири, а Лиса беше изчезнала…А аз бях далеч и не можах да им попреча ,да я отведат .Тогава в главата ми се роди нерадостна мисъл ,ако Дмитрий ,ме беше заблудил, сега той беше, един от тях.Ако беше ,използвал разговора ни ,за да ме задържи на страна,ако той бе отговорен за отвличането на Лиса,щях да го убия,въпреки ,че без него и аз щях да умра.
Следващите два дни,всичко беше хаос ,исках да тръгна ,да я потърся,но не само ,че не ми позволиха,но ме и заключиха в стаята ми.Като сложиха и охрана пред врата ми,да не би да ми хрумне някоя луда идея .Постоянно използвах връзката ни ,за да проверявам как е тя.Беше уплашена и гладна,но въпреки това ,беше добре,не беше наранена.Това ме държеше послушна ,за сега.Ако усетех ,че има реална опасност ,щях да изляза от тук и всички останали морои и дампири ,нямаше да са в състояние да ме спрат.
Когато се получи известие,че знаят местонахождението на Лиса,веднага групичка пазители тръгнаха натам,но аз щях да съм по-бърза и връзката ни ,щеше да ме отведе право при нея.Избягах, не беше трудно,бяха махнали охраната ,пред вратата ми,пазителите не стигаха,а имаше много по-важни дела от това да ме наблюдават,да не върша глупости.Стригоите ,бяха нанесли сериозни щети.Влязох ,необезпокоявана в стаята с оръжията и взех един сребърен кол,на който беше гравирано име- Дмитрий Беликов . Какво ирония на съдбата,засмях се нерадостно ,ако беше отговорен ,за изчезването и`,щях да го промуша със собственото му оръжие.
Стигнах до мястото на което я ,усещах най-силно,бях първа ,нямаше и следа от пазителите.Уплахата и `нарастваше,за това забързах крачката си.Премахнах лесно охраната ,бяха двама и въпреки ,че бяха по-силни ,не знаеха,как да използват тази сила,явно бяха още нови.Влязох вътре ,започнах да отварям една след друга ,стаите ,като бях приготвила кола ,за действие,ако се наложеше.Отваряйки вратата на поредната стая,се заковах,вътре кротко спеше Дмитрий ,беше невероятно красив в съня си,черните му коси бяха разпуснати и беше много мъчително ,но аз трябваше да потисна внезапния порив да го докосна.Разтърсих глава, трябваше ,да избистря мисълта си,да не оставя на привлекателността му и чувствата ми ,да ме заслепят.Той явно усети присъствието ми,защото рязко отвори очи и се чу нещо ,като приглушено ръмжене. Опита се да се изправи ,но бе твърди бавен ,явно още бе под въздействието на съня.Скочих и се озовах до него,притиснах колът на гърдите му ,точно в областта на сърцето му ,той изглеждаше изненадан ,но видях лека усмивка,която се разлива по устните му.
-Казвай къде е Лиса-изкрещях му.
-Роуз ,успокой се.каза без да сваля очи от моите,ако се опитваше да ме хипнотизира,щеше да удари на камък.
-Как можа да ме използваш,за да я отвлекат твоите хора.
-Грешиш Роза,никога не бих ти го причинил, та аз те обичам.-Не този път нямаше да ме заблуди,нямаше да бъда момичето ,което беше готово да се разтопи в прегръдките му.Опрях още по- силно ,колът,който разкъса ,кожата му и му пусна малко кръв-Но той не изпусна и стон.
-Тогава защо ?-проплаках.
- Да ,убий ме,заслужавам го,защото се превърнах в това ужасяващо създание,защото нямах смелостта да се изправя ,пред всички и да се боря за любовта ни.Но искам да знаеш,че нямам нищо общо с отвличането на Лиса ,направили са го зад гърба ми.
-Лъжеш –изкрещях,вече сълзите бяха замъглили очите ми ,но се приготвих за фаталния удар.Тогава чух някой да крещи
-Роуз спри,преди да е станало късно-изкрещя Лиса ,която се втурна към нас-Той казва истината,аз дойдох доброволно.
-Ти,какво ?-запитах я ,но в този миг усетих как отслабвам,причерня ми,започнах за губя равновесие,но не паднах,две силни ръце ме бяха хванали.Дмитрий ме държеше в прегръдките си и гласът му беше разтревожен :
- Роуз ,добре ли си ?-Но аз не отговорих ,дойде ми твърде много и загубих съзнание .
Когато се свестих,бях в стаята си в академията.Лиса беше до мен и ми разказа ,че стригоите са проникнали тук ,за да я вземат да излекува ,техния водач ,но тя първоначално отказала,защото много се страхувала, развикала се и те нападнали всеки ,който се опитал да и`помогне.За това се съгласила доброволно ,да отиде с тях,за да спрат да убиват.Следващите и`думи направо ме втрещиха,каза ,че въпреки ,че сме ги мислели за жестоки,егоистични същества ,всъщност те се отнесли мило с нея ,били само по-различни и неразбрани .Не можех да я слушам повече,вярно,че тя намираше добро във всеки,но в момента говорехме за естествени врагове стригоите.За това я прекъснах:
-А Дмитрий ?Каза ли нещо ?
- Да-тя се усмихна.-Каза ,че почти си го убила,за да ме защитиш,каза ,че вече си истински пазител и той се гордее с теб.Впрочем и цялата академия –тя се засмя. В този момента влезе Кирова и ми се усмихна,наистина ли го направи или си бях въобразила ?
- По добре ,ли се чувстваш Роузмари –кимнах и`-болката в тялото ми не беше отслабнала,но поне тази в душата ми се беше уталожила .-Браво,момиче,наистина се справи,вече си пазител,като се оправиш съвсем ,ще положиш клетвата.
-А изпитите ?-я запитах ,добре знаех,че никой не минаваше без да е изпитан,но точно сега не бях в състояние за това.
- Забрави за тях.
-Но .
-Никакво но,ти вече доказа,че можеш да защитаваш принцесата,по-добре от всеки друг.А сега си почини ,защото те очаква много работа,като се възстановиш .-Казвайки това ,тя излезе ,аз се усмихнах.
-Тя наистина ли мислеше това ,което каза ?-запитах Лиса ,не можех да повярвам,тя кимна.
-Разбира се Роуз.
-Как се чувстваш ?-попитах я
-Добре съм ,не се тревожи-тя ме целуна по челото-Сега ще те оставя,да си починеш-усмихна ми се и излезе.
Не исках да оставам сама,но трябваше да си възвърна силите,за това затворих очи и се унесох.
Сънувах странен сън Дмитрий ,дойде при мен,влезе през прозореца .
-Как си –запита ме.
-Много по-добре-усмихнах се-Извинявай ,че се опитах да те убия.-макар,че беше абсурдно да искам извинение за такова нещо.
-Няма защо,,да съжаляваш Роуз ,ти само доказа,колко обичаш Лиса.
-Но аз обичам и теб,как можах мислех ,че и имаш нещо общо и бях заслепена и…но той спря,думите ми с устните си.Целувката му беше,сладка и завладяваща ,изгори и ме покори.Започнах да свалям ризата му,той се опита да ме спре,но бях чакала ,прекалено дълго,умирах за да съм с него
- Аз го искам ,любов моя,дължа ти поне това ,след като едва не те убих и след като вече нямаш душа,можеш да вземеш моята.
-Нищо не ми дължиш …Този път аз спрях думите му,хвърлих ризата му –изгарях да докосвам кожата му,бях се въздържала ,толкова време ,че сега се чувствах най-сетне свободна,да изразя чувствата си.Бързо захвърлих и моите дрехи,вече нямаше нищо между нас .Той беше прекалено внимателен ,да не ми причини болка,все пак ,щеше да ми е за първи път.Беше невероятно нежен,което беше против ,новата му природа.но явно чувствата му към мен ,бяха по-силни.Когато ,се откъснахме един от друг ,вече бях жена ,нещо повече бях,най-щастливата жена на света.На тръгване той ми откъсна една червена роза от градината и я сложи до леглото ми.Целуна ме и каза:
- Почини си ,че хубаво те изтощих –засмя се .
- Ще те видя ли пак ?
-Разбира се ,след като стана моя ,как бих могъл да живея без теб,а и сега вече нищо не може да ни попречи да сме заедно.Той отново ме целуна , след което се скри в мрака.Когато се събудих ми идеше да плача ,не не можеше да е само сън ,беше толкова реално.Кожата ми гореше ,сякаш наистина се беше случило,сълзите ми се стичаха ,Обърнах се на другата страна и тогава съзрях розата ,усмихнах се …

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31