Малката къща на Беликов

Скоро бяхме в малката къща отворих хладилника,за щастие и като по чудо имаше мляко,което не бе развалено. Което си бе цяло постижение. Проблема е,че трябваше да му измислим нещо като биберон. Тогава се сетих,че пазех някой от старите неща на сестра ми,като спомен,там имаше и биберон. Отворих една прашна кутия и извадих биберона. Вътре имаше и още много други неща,анимки дрешки. Взех това,което щеше да ми носи най много спомени. Сложих на бутилката биберона,като го подадох на Роуз:
-Нахрания ти,ако искаш,макар че от мен търсеше.

Върнах ме се в Академията,но отидохме в двора,като минахме през тайната врата и бързо продължихме към къщичката на Дмитрий,знаех ,за нея но никога не бях влизала,за това щеше да ми е интересно.Вътре беше скромно обзаведено ,но уютно,осъзнах ,че ако съм с него завинаги бих могла,да живея и тук.Когато започна да рови в кутията и да вади от там,неща ,които очевидно ,не знаех,какво правят при него,но тъй,като той не проговори и аз не го попитах.Хванах Снежинка и дадох биберона,тя засмука лакомо.
- Друго е да го направи мама-казах с усмивка.

Седнах на големия сандък,тази гледка,която се откри пред мен. А,щеше да е хубаво,ако можехме да има бебе. По дяволите,толкова ме заболя,защото ние никога нямаше да имаме такова семейство,никога нямаше да имаме деца. Аз я спирах можеше да има дете,може би имаше възможност та има семейство. Натъжих се,станах,като отидох на прозореца,гледах навън но между завесите,за да не видят,че съм вътре.

Видях,че Дмитрий отиде към прозореца и се беше натъжил, предполагах,че е от съдържанието на кашона или това ,че си играех на майка със Снежинка,макар,да осъзнавах ,че никога няма да стана.Оставих я на земята,след като я нахраних ,тя изпротестира,но по-важен ми беше той.Доближих се до него и сложих ръце на раменете му,в гръб.
- Знам,какво си мислиш ,но аз и без това не искам деца,те са голяма отговорност,не съм готова за нея-опитах се да звуча обедително.

-Роза не се опитвай да ме убедиш в нещо,в което не вярваш толкова силно. Дори да го кажеш още по убедително,си мечтаела като малка да си имаш дете. За това мечтаеше и сестра ми,като малка,размотваше една кукла из цялата къща на име Катя все едно и бе истинско дете.
А,тази кукла бе в сандъка:
-Ако сме заедно никога няма да имаме деца,а ако срещнеш човек или друг...
Това ме заболя не биваше да го казвам:
-Как ми се искаше всичко да не е друго яче.