Малкият параклис

Излязох,не можех да търпя,тихите им шушукания,мислейки ,че грозните им епитети,си остават,само за тях.но аз чувах всичко и се ядосвах,защо ме обвиняваха,за нещо ,за което нямах никаква вина ?Как можех да спра,родителите си да постъпят ,така,че после да очернят цялото име на фамилията ни и мене самия ?Запътих се към малкия параклис,но не влязох през главния вход имаше страничен,който водеше ,към тясно стълбище.Тук на тавана,можех да бъда сам ,със себе си,без да чувам,подигравките им и да виждам фалшивите им хладни усмивки,когато се обръщаха към мен.

Обърнах се рязко ,когато почувствах ,че не съм сам,бях заел отбранителна позиция,дори,щях да използвам сила,за да изхвърля натрапника.Но добре ,че не го направих,беше Лиса Драгомир,още едно неразбрано същество.
- Здравей-поздравих я.Надявах се ,репутацията ѝ на мила и състрадателна ,да е вярна,не че исках да ме съжаляват,но и да ме гледат,с презрение,не исках.Но явно никога нямаше да получа уважение.Загледах се в Лиса,бях я срещал,няколко пъти,но всичко беше здравей и здрасти и сме се разминавали,никога не сме били,на саме или да сме си говорили.За това не знаех,дали тя би го искала,за това не казах нищо повече,оставих я,ако иска тя да продължи, разговора.

- Да се крия ?-казах с удивление,на мъж ,който би се крил,от някого ли ѝ приличах ?
- Не ,по скоро второто-тя ме погледна.
- Но нямам нищо против да останеш-усмихнах се.
- Ти си различна-казах,след кратко мълчание.

Засмях се ,харесваше ми лекото и непринудено поведение,нарече,ме мрачен,с което предизвика,нова усмивка на лицето ми.
- Така е-потвърдих думите ѝ.
- Те никога няма да видят,хората в нас,а само фамилиите ,които представляваме,по това си приличаме.С тази разлика,че ти си от една от най-уважаваните фамилии и твоята компания е една от най-желаните,а с мен е точно обратното-казах нерадостно.Исках да изпитам,някаква ревност,към това крехко момиче,ярост,че тя е всичко което аз не съм,но сама като я гледах,толкова слаба и невинна,не можех.

Харесах начина и на мислене,защото беше същия като моя.
- Да Огън е,искаш ли да ти покажа ?-но не дочаках отговорът ѝ.
- Ръката ми пламна,или поне така изглеждаше,постепенно,едно огнено кълбо,се завъртя,в ръката ми и се издигна нагоре-тя ме гледаш се интерес.
- Мога и повече,но това място,може да пострада.Ами ти доколкото знам,не си специализирала в нещо,нима нямаш елемент ?-Не можех да го повярвам.

Тя наистина харесваше малката ми демонстрация,тогава започна да говори,за своя още не открит елемент.Усетих ,че се натъжава,за това се приближих и хванах ръката ѝ,за да ѝ дам увереност.
- Ще го откриеш,не се тревожи,може би дарбата ти е специална и изисква време-усмихнах се ,едва сега усетих,колко съм близко до нея и че я карам,да се чувства неудобно.Отдръпнах се.

- Не те е пропуснала !-казах твърдо и доста по -убедено от колкото всъщност бях.
- Лиса ,ъ ъ мога ли да те наричам така-бях преминал много директно към малкото ѝ име ,но тя беше толкова близка до моята душевност,чувствах,че можем да бъдем приятели,стига тя да го пожелаеше.
- Казах ти ,че си специална и че съвсем скоро ще откриеш елемента си ,не ми ли вярваш ?-Неусетно пак бях до нея,ама какво ми ставаше ?

Смехът ѝ огласи стаята ,беше звучен и приятен ,а отдавна покрай мен никой,не беше се смял.Хареса ми ,това което стана.
- Да тогава ти ще гасиш огнените ми кълба,с вода,нали няма да си толкова лоша ?-погледнах я,очите ѝ бяха сини и излъчваха развеселеност,радвах се ,че я бях накарал да се усмихва.

Смеех се с нея,беше невероятно момиче ,не знаех от кога не се бях смял изобщо на нещо,така непринудено.Изведнъж видях,че и се доспива.
- Да те изпратя-казах спонтанно,като би направил добър приятел.Но изведнъж се осъзнах.
- Всъщност това е лоша идея,не е хубаво да те виждат с мен,какво ще си помислят,,ако те видят с аутсайдър.-наведох главата си.Болеше ме,че не можех да съм като тях.