Беседката.

Отидох до беседката,след като снощи всички ме бяха видели с Лиса Драгомир и бяха опулили очи,сега бях в наистина готино настроение.Заспах с него и се събудих ,усмихвах се и днес дори всички шушукания,нямаха значение,ама какво ми ставаше,твърде насериозно взимах вниманието ѝ.Знаех,че тя никога няма да ми бъде приятел и но и добър познат също ме устройваше.Надявах се да я видя отново.Бях се загледал ,в безоблачното небе ,беше малко след залез и гледката наистина беше прекрасна,с риск,да ме болят очите ,бях тук и съзерцавах,как небето се обагряше в червено.

Усмихнах се .
- Бих бил поласкан,ако ме следите ,госпожице Драгомир,но знам,че не е така,за какво ви е един неудачник.-Намръщих се,но тогава небето стана още по-ярко.Хванах я за ръка.
- Ела ,Лиса да видиш-посочих на горе.
- Не ми се връзвай,на глупостите-продължавах,да я държа.

- Не го прави-казах и стиснах,малко по-силно пръстите ѝ.Беше ме страх,да не си тръгне.
- ще спра,да се обиждам,радвам се ,че и ти мислиш така-Наведох се към нея,но се отдръпнах,щом срещнах очите ѝ,какво си мислех,че би желала,да я целуне ,някой,като мен,след като можеше да има всички мъже в академията ,а и отвъд нея ?
- Извинявай-казах,беше неловко
- Залитнах.-усмихнах се.

Тя се беше приближила,да не би да очакваше ,да я целуна ? Имах ли смелост,да го направя,не исках да я изгубя,тя беше страхотен приятел,но ме привличаше неудържимо,не мислех,докато тя си играеше с листото,хванах нежно косатата ѝ и тя мина между пръстите ми,наведох се и я целунах диво.Знаех,че така можех да съсипя всичко ,но въпреки това рискувах.

Не можех да повярвам,тя не само не ме отблъсна,но и ме притегли по-силно.Зарови пръсти в косата ми ,нима и тя го бе искала ? Удължаваше целувката ни ,не че аз имах намерение,скоро да я пусна,но почна да не ми достига въздух.Засмях се леко като се отделих от устните ѝ.
- Това,беше невероятно,но мислех,че не ме харесваш ,не и така...-казах и я погледнах право в очите.

- Лиса...Да така ,беше до сега-целунах я отново.Но какво правех,щях да и съсипя репутацията ,ако я видеха с мен.И все пак се надявах.
- Знам че никой,не би подкрепил подобен съюз и че може и теб да те намразят ,покрай мен... Но Лиса съгласна ли си да си ми приятелка ?-усмихнах се ,сега беше времето да те отреже нахалник такъв ,чух вътрешния си глас.

Не можеше да съм по щастлив,да не би да сънувах ? Какво беше намерила в мен,вярно бях симпатичен,но пък репутацията ми беше съсипана.Но изглеждаше Лис,не се интересуваше от тези неща.Целуваше ме хем страстно хем нежно прегърнах я ,галех косите ѝ и се наслаждавах на мекотата им.
- Толкова си красива-казах,като се откъснах от устните ѝ.

- Не е така,казах ти го ти си специална-погалих нежно косите ѝ,след което я придърпах и я гушнах ,исках да я чувствам близо до мен.
- Ти си най-красивата,повярвай виждал съм ги всичките,но само ти караш сърцето ми да спре-целунах нежно челото ѝ и галех косите ѝ,толкова меки и нежни като коприна,а и тя ухаеше толкова хубаво.

Радвах се ,на думите ѝ,надявах се наистина да го чувства.Беше толкова нереално,как само за две срещи и вече се бях влюбил в нея.Да бях я виждал много пъти,но никога дори,не съм си помислял,че може да ми обърне внимание.
- Лиса всичко е толкова хубаво,аз съм толкова щастлив,страх ме е да не се събудя и да се окаже само хубав сън .

- И да е сън,ще съм щастлив-казах
- А ако не е два пъти повече-Отново я придърпах към себе си.
- Може да ти се струвам адски нахален,но не мога без да те целувам вече.-Целунах я така,че да потрепери в ръцете ми,устните ѝ бяха като еликсир,а аз толкова жаден за тях.

Думите ѝ ме накараха,направо да летя от щастие,сърцето ми преливаше цялото от радост и тогава ми каза,че ако е забавление ,да си вървя,преди да съм я наранил.
- За забавление,на такъв ли мъж ти приличам,който търси само забавление ? -тя се опита да отговори,но аз спрях думите ѝ ,като сложих пръст ,на устните ѝ.
- Аз ,който цял живот,съм страдал,защото не съм значел за никой нищо,че всички ме мразеха заради постъпката на родителите ми ? -тя отново понечи,но аз отново с очи я помолих да ме изслуша.
- Този човек ,пред теб,не търси забавление,той търси любов,за цял живот,аз съм готов да ти я дам,а ти на мен Лиса ?-Сега вече я оставих да ми отговори,макар,че се страхувах от отговорът ѝ.

- Няма защо да съжаляваш,аз също се влюбвам в теб,какви ги говоря,вече съм влюбен -засмях се и отново я целунах.
- Толкова си пристрастяваща ,красавице и ме правиш толкова щастлив,че ми иде да го изкрещя,за да знае,целия свят,но няма да го направя.Няма да те компрометирам,като разберат,за връзката ни ,всичко ще е тайно.