Коридорите

Съобщихме за случилото се и след двата трупа,се засилва охраната и се ограничава излизането от академията. След тръгнах по коридора утре сутринта щях да имам две гръмотевици в повече.
Просто вървяхме с Роза по коридора,като взаимно се успокоявахме:
-За малко и ти щеше да имаш грамотевица.-погледнах я-Разбра защо е кола,за малко ги обърква но не е достатъчно.

- Радвам се ,че ще са за теб,ти си ги заслужи-казах и стиснах леко ръката му,след което веднага отдръпнах своята.Щеше ми се да не го правя,но тук дори стените имаха очи и уши.
- Да разбрах,но ми трябваше време.може би още не съм подготвена достатъчно ,а вече съм пазител.Но все пак продължаваш да ме обучаваш.Нещо не ми се връзва,значи ако следващия път те няма и аз не си нося кола,ще съм мъртва,преди да успея,да се сетя какво да правя-усетих как изтръпвам.

-Ще се научиш,в началото и аз бях такъв като теб,много пъти и на мен ми спасяваха живота.
Спрях и я погледнах:
-Ще се справиш но просто трябва да си по силна. Спря те това,че не можа да извадиш кола,а не бе много нужно,ползвай разсеяността му и просто да му прекършиш врата.
Искаше ми се да я погаля но спрях ръката си:
-Но спокойно,сега отиди да се наспиш,аз ще направя същото и утре на закрития басейн.

- Добре усмихнах му се ,поне това можеше да направя,поне можеше да получи усмивка само за него.Ако не друго.По пътя към стаята ми се разминах с много дампири,които ме гледаха ,явно се беше разнесъл слухът,че съм се била там редом до пазител Беликов,както всичко наричаха Дмитрий.