Поле за тренировки

Чаках я в началото на полето,за да тренираме. Отново закъсняваше но пък си бе обичайно тя да закъснее. Бях в черен анцунг но бях прекалил с загряваката и се опасявах,че ще се скъса по шевовете. Трябваше да си купя нови дрехи. Седнах за малко,на тревата,като взех някакво цвете,което бе изникнало тук.

Изтичах ,вече закъснявах за тренировката,но от прекараното врем с него и вълнението ,почти не бях мигнала.Бях облякла бял анцуг и син потник ,свалих горнището ,беше ми станало топло.Когато го видях ,сърцето ми щеше да спре,идеше ми да изтичам и да го целуна.Но точно тук можеше да ни види,всеки ,за това се въздържах.
- Здравей-казах с усмивка.
- Почнал си без мен .

-Не,както виждаш стоя си на тревата.
Казах без да се обърна но когато се обърнах за малко да си глътна сливиците. Отново се обърнах напред и станах като хукнах:
-Който е последен утре в басейна прави 5 дължини повече.
Казах аз,утре имахме тренировки в басейн но,като знаех,че ще я видя по бански,хукнах още по бързо.

- В басейна супер-казах
- Не можеш,да ме уплашиш с това,аз обожавам да плувам.-засмях се .Но въпреки това хукнах след него,нямаше да го оставя и този път ,да ме бие.Бързо го догоних и даже минах.
- О кой не е в форма сега -казах и се засмях,но не очаквано се спънах и паднах.

Веждите ми размениха мнението си,приближих се подадох и ръка и казах:
-Да личи си,само че още се биеш сама с себе си.
След като се изправи тръгнах но усещах нещо странно. Чувах шум,спрях се за секунда,като спрях и Роза.
-Тихо!
Казах аз като замръзнах.

Той ми помогна да се изправя,но разбира се ,не пропусна да ми с подиграе.Но не му обърнах внимание,понеже,не беше злобно,а и той си беше такъв.Тогава изведнъж замръзна,каза ми да мълча,за това само го погледнах тревожно.Издърпа ме зад себе си ,нещо се случваше ,но какво ?

-Това вече няма да е тренировка Роза...
Тогава,червени очи проблеснаха в далечината,четири червени и зловещи очи. Скоро и за нея стана ясно,че това са два стригоя,който идваха на сам.
-Стой зад мен Роза.
Изплаших се за нея,те идваха към нас. Отскочих и счупих един колон подадох другия на Роуз и двата инаха остър край:
-Ако някой избяга се цели точно във сърцето.
Казах аз и след това нападнах единия.

О нищото изскочиха стригои,как по дяволите ,бяха успели,да влязат в академията ?Но се окопитих,веднага хванах импровизирания кол,който ми подаде Дмитрий,макар,че той беше безполезен,дори да им го забия в сърцето ,можех само да ги забавя,те умираха само от сребърен.Той нападна единият ,а другия скочи срещу мен.Направих точно това ,което ми каза,забих го в сърцето му,той направи същото и тогава му отскубна главата,да това беше сега разбирах,колът само ги забавяше.Хванах и дръпнах но нямах същата сила.
- Дмитрий-повиках го.

-По дяволите!
Отскочих и откъснах главата на стригоя нямаше да остане дълго в несвяст. Кола само го забави,а и това че Роуз беше в опасност,ме накара да действам веднага и да го ликвидирам. Хвърлих главата му и я прегърнах,като сърцето ми,щеше да изкочи:
-Роза,добре ли си?
Казах аз като я притисках към себе си.
-Трябва да се върнем в академията и да съобщим за тях.

- Да - притиснах го към себе си ,в този момент не се интересувах ,дали някой,ще ни види.И двамата бяхме уплашени и с право.
- Да трябва да кажем,но как са проникнали тук,нали след последната атака,засилиха охраната ?-недоумявах тръгнахме с бърза крачка,да съобщим за нападението и някой да разчисти телата.