Величествените водопади

Защо ли си мислех,че Роуз отново,ще избяга и в еуфорията от пожара и потушаването,тя се измъкна. Оставих я да побяга малко,тогава я настигнах. Тя се бе спряла на водопада.
-Следващия път,когато се опиташ,да се измъкнеш,гледай да има по-малко потърпевши.
Кратка пауза:
-Да и това,че при мен номерата ти не минават.

Въздъхнах и погледнах високият руснак,който смущаваше сънищата ми нощем.Изправих се и застанах пред него в целият си ръст ,който стигаше до гърдите му ,ах тези мускулести гърди.Как можех да разговарям с него,като всичко в него крещеше покори ме.
- Виж Дмитрий,не обвинявай,за всичко мен.Този път нямам нищо общо,да виновна съм ,че се измъкнах,но имах нужда да остана сама-Въпреки тези мои думи ,не исках да си тръгва.

-Мога да ти осигуря да си сама.
Но това беше доста подвеждащо,тя бе толкова малка,а същевременно толкова бойна и не сломима:
-Една цяла тренировъчна зала в която да тренираш.
Определено това наказание я чакаше сега:
-Ще ставаш,преди всички и ще тренираш с мен преди да отидеш на часове,след тях,ще тренираш от ново,докато аз не кажа. За да не обвинят мен,че си избягала отново. Защото са те поверили на мен.

Как само използваше властта си ,толкова се ядосах,не ми стигаше всичко друго,а сега и допълнителни часове,аз да не бях машина.
- Това ,не е честно-казах и тропнах с крак.Но като размислих,с неговите камъни ,по неговата глава.
- Но явно ти просто не можеш без мен-усмихнах му се
- Е ще ти го осигуря-казах палаво,а той ме погледна.

Веждите ми се разминаха тотално,като показваха някакво изумление:
-Когато някой стригой ти отгризне врата,не забравяй да си напомниш,че е точно за това,че не мога без теб.
Лицето ми отново се върна,е може би някъде тайно ми харесваше:
-Ти си ужасно слаба Роза и си занемарила тренировките,трябва да наваксаш всичко което си пропуснала иначе никога няма да станеш пазителка на Лиса и още преди да ми възразиш,кой пазител оставя мороя си сам. Ти си тук ,а тя е в академията,ами ако бе в пожара?

Не харесвах ,когато ми говореше така,но пък обичах да изговаря името ми с този свой руски акцент.това до някъде ,смекчи гневът ми.
- Виж Дмитрий ,изобщо не е така,силна съм и мога да защитя и сама Лиса и ако искаш да знаеш,тя е добре ,нямаше как де е в пожара,след като се измъкнахме заедно...-Ау какво бях казала,изведнъж се усетих,но вече беше късно.

-Лошо Роза много лошо.
Повдигнах очи и обърнах гръб,пожара вече бе потушен остана само един черен облак.
-Хайде да се прибираме,не ме край да използвам сила,знаеш че мога.
Надявах се да са хванали Лиса,защото можеше да и се случи нещо.

- Не искам да се прибирам-за упорствах като дете.
- Стига Дмитрий,нищо няма да ѝ се случи,тя е в добри ръцеТой се опита ,да ме хване,но аз се измъкнах,от инерцията обаче паднах ,а след миг ,го препънах и се оказа отгоре ми ,чувство което адски много ми харесваше.Знаех,как да го объркам,надигнах се и без каквото и да е предупреждение впих устни ,в неговите.Целувката ми бе дива и нежна ,не го целувах,за първи път,но всеки път го обърквах.

Това не ми се случвало никога препънах се и паднах върху нея. След това ме целуна,целувката и бе страстна но аз бях много по голям от нея,а тя беше все още ученичка. Изправих се,като не оставах объркаването и чувства ми да ме победят:
-Роза веднага към замъка.
Казах заповеднически,като я издърпах,за да стаен.

Ядосах ,се ,че дори не го жегна или поне не го показа.Какво ми оставаше,освен да се подчиня.Но да усетя устните му ,отново беше сбъднат сън.Толкова ми харесваше това чувство,защо не престанеше,да ми казва колко е по-голям и че не можем.
- Добре ,разбрах,само не ме бутай и не отричай,че ме желаеш,но нямаш смелост,да го направиш.-казах ядосано и тръгнах напред.

-Трябва да си избиеш това от главата,дампирите просто не бива да показват чувства. Това е само за моройте.
Не бих искал някой пазител:
-Избора става сложен когато строгой нападне любимия и мороя,който пазиш,просто забрави за това.

Погледнах го гневно.
-Стига си ми говорил,само за какво бива и не бива.Да не ми мислиш ,че съм искала ,тези чувства.Щеше да е много по-добре да харесвам Мейсън или някой друг.Вместо теб,но това не е концерт по-желание.Ти също ме харесваш ,виждам го в очите ти и колкото и да ми казваш ,че не бива,не това говори сърцето ти.Само дано ,като се осъзнаеш,да не прекалено късно и да принадлежа на друг !-Можеше да отрича ,колкото си иска ,дълбоко в себе си ,знаеше,че съм права.

Да е на някой друг,това ужасно много ме подразни но бях минал в хода си пред нея и не можа да види ревността в очите ми.
-По добре е да си с някой друг...
Но по дяволите,защо го казах,и какво щеше да е по добро. Тя бе ужасно красива,наистина ужасно ме влудяваше но знаех,какво е да си нещастно влюбен. Не исках още една болка,макар че сега ужасяваща,да знам,че ще е с някой друг.

Не можех да повярвам,колко лесно реши да ме даде.
- Добре Дмитрий,тогава още от утре тръгвам с Мейсън,сигурен ли си ,че това искаш ?-Казах и го настигнах хванах го за раменете и го погледнах в очите,за да не можеше ,да ме излъже.
- Сигурен ли си ,че можеш,да гледаш ,как друг ще ме целува и докосва и аз ще примирам в ръцете му ,както в твоите ?-Вдигнах ръката си ,за да помилвам лицето му.
- Сигурен ли си ,че изтърпиш,всичко това,защото аз съм напълно убедена ,че няма да можеш.Но тогава ще е много късно и няма да има връщане назад,аз няма да нараня приятеля си,ако тръгна с него ще е завинаги,ще се омъжа за него.-Това последното,беше голям коз ,определено нямаше да му хареса,а аз наблюдавах лицето му,само ако трепнеше,щях,да знам,че и той ме иска и има надежда.Но ако останеше все така спокоен,щях,да се примиря.

В един миг лицето ми трепна,особено като думите,ще се омъжа за него,това премина направо,като ръжен през сърцето ми. Толкова силно ме заболя,че не успях да задържа емоцията си. През всичките тези години строях железни прегради,а Роуз ги рушеше.
-Роза...
Казах аз,като не отговорих нищо не казах дори и да го направи,защото не можех да го кажа втори път. Тръгнах отново напред,просто наистина,ако го направеше,щях да си замина от тук,не можех да я виждам в обятията на друг.

Видях,макар и само за миг,тази искрица,надежда,която да ме накара,да продължа.Усмихнах се ,той ме обичаше и не искаше да съм с друг.Но за да го покаже,явно,трябваше да види,че не говоря празни приказки.В главата ми се оформи план,Мейсън,беше длъжен да ми съдейства,дължеше ми не една услуги.направих се ,че нищо не съм забелязала,нещо повече,че съм разстроена,това го можех,много добре,почти бях завършена актриса.
- Добре,г-н Беликов разбрах ви ,вече взехте своето решение,желая ,ви всичко най-хубаво,а можеше да сме щастливи.-казах ,като в гласът си имитирах болезнена нотка.Повече не казах нищо и продължих,напред.

Защо толкова бързо се съгласи? Да не би наистина да говореше сериозно за онзи Мейсън? Свих ръцете си в юмрук,през ума ми минава,как да го измъча. Казах тихо през зъби:
-Добре...
Но определено не ми беше никак добре:
-Значи може скоро да си тръна.

Обърнах се ,рязко ,това не го очаквах,нямаше право да ме изоставя.
- А защо ще си тръгнеш,щом ти е все тая ?-Отново му говорех на ти.
- Защото и двамата знаем,че не е така,но какво си мислиш,че след като ,ти не искаш ,да си с мен,ще стана монахиня ,няма да стане !-Казах твърдо.Погледнах ,го той,смръщи вежди,защо трябваше,да е толкова трудно.Защо не ми се ядосаше и да излееше,всичко.Не той трябваше ад прикрива чувствата си ,иначе сякаш ,нямаше да е Дмитрий Беликов.

-Не ми е лесно но ако си тръгна поне...
Въздъхнах вече не знаех,какво поне,щеше да случи,ако се махна.
-Просто няма да те гледам с този Мейсън.
Но не беше това,просто не можех да понеса факта,че ще е с някой друг. Но може би прекалено се разговорих но въпреки,че не можех да кажа всичко то напираше:
-Искам да си моя но не бива Роуз,ти си пазителка на Лиса,трябва да я пазиш не бива да я жертваме,само защото изпитвам силна нужда да си моя.

Това ,негово признание,ме остави без думи,само го гледах и не знаех,как да реагирам,бях готова да оборя,всяка негова защита,но тук ,той беше прав.Каза че,изпитва силна нужда от мен.С това сгря сърцето ми и после отново го разби,на парчета с това не бива.
- Дмитрий,не тръгвай,готова съм ,да подтисна тези чувства,само не ме напускай.Ще ме убиеш !-това мое признание,беше толкова искрено,колкото никога преди това ,не съм била.Явно днес,щяхме,да сме искрени един с друг.

Приближих се към нея бавно,като я обгърнах с ръце. Толкова пъти исках да я прегърна но едва сега го правех. Вдъхнах от аромата на косите и,и имах чувството,ще полудея:
-Не се събирай с онзи Мейсън,защото ако го видя с теб,едва ли ще се сдържа без да му размажа физиономията.
Преминах с ръка през косите и:
-Няма да те оставя просто не мога.

Сърцето ми преливаше от радост,обгърнах го и аз и сложих главата си на рамото му,да го чувствам до мен,можеше да ми е достатъчно ,за сега.
- Няма ,казах ,го само ,за да си признаеш,че не съм ти безразлична,че ме искаш,така,както аз тебе-усмихнах се и в очите ми заблестя сълза от щастие.
- Но няма да те провокирам повече,не искам ада те загубя.Бих се отказа от теб,но само да мога да те виждам,да си до мен,макар,да сме на два различни бряга.Прав си опазването на Лиса,е най-важно и нямам право на тази любов.

Погалих я нежно по бузата и казах:
-Бих дал всичко,нещата да са други. Да бяхме,като морейте и да можем да имаме начин да сме заедно.
Наведох глава към нейната,като челата ни се докоснаха:
-Би ми се искало.
Държах и брадичката и галех бузата и,отдръпнах се:
-Но само това,че те виждам ми е достатъчно.