Кристалното езеро

Доведох я тук защото беше много красиво в града можеше да ни видят и и аз и тя щях ме да си имаме неприятности. А и беше много красиво дълго ходихме до него:
-Знам,че не е като да си на среща но не ми се иска да имаме неприятности,ако те заведа в града,за това те доведох тук.
Имаше едно паднало дърво,посочи към него и каза:
-Надявам се да ти хареса.

Вървяхме дълго време,но докато бях с него ,нищо друго нямаше значение.Той държеше ръката ми през цялото време,сякаш да не ме изгуби по пътя.Стигнахме до падналото дърво и седнах на него.Вече се бях уморила ,явно наистина не бях във форма.
- Да много е красиво ,спокойно Дмитрий,не съм и очаквала ,да ме изведеш на кафе ,а и тук е много по-красиво ,а и може ме да сме на саме ,без досадни погледи вперени в нас.-усмихнах му се.

Седнах до нея,вперих поглед в нея,исках да и се нагледам,защото при други условия не можех. Приближих се към нея и я прегърнах искам да е близо до мен. Миришеше невероятно,парфюма и беше невероятен.
-Е би ми се искало да те изведа на кафе но явно няма да мога.
Тук нямаше,кои да ни види никой не идваше тук.
-Роза знам че не съм от най-разговорливите но наистина искам да ти кажа много неща,а не мога.

Когато усетих ,как ръцете му ,ме обгръщат щях да полудея ,от щастие или поне сърцето ми ,което силно се развълнува.Особено когато изричаше името ми по този начин ,с толкова страст и с невероятният си руски акцент.
- Аз също искам и не знам ,от къде да започна.Може иб трябва да ми кажеш ,защо си промени решението ,едва ли е защото не ти оставих избор снощи,че ще се виждаме тайно ?-Исках да зная,дали и той беше осъзнал ,най-после ,че е влюбен в мен.

-Просто искам да си открадна тези мигове докато още мога,после когато тръгнеш някъде с Лиса,няма да можем да се видим повече или,ако мен ме пратят някъде. Просто искам да съм с теб колкото и малко време да е това.
Повдигнах брадичката и:
-Не искам да съжалявам след време когато имам само една прегръдка и две целувки от теб.

Усмихнах се ,тези негови думи ,ме накара да сияя и да стана малко по-дръзка.
- Тогава нека ти дам още ,за да имаш спомени-казах и го придърпах за целувка.Защо винаги първа аз правех крачката,вплетох пръсти в косите му и галих докато целувките ми ставах все по-дълбоки и страстни.Като го пуснах едва дишахме и двамата.

Обгърнах я с ръце,като я сложих в скута си,за да бъде по близко до мен. Не можех да спра да я целувам. Едва спирахме за глътка въздух но устните и бяха толкова невероятни:
-Роза моята малка Роза!
Казах,като затворих за миг очи и скрих очите си в малкото и дамо. В ръцете ми бе толкова крехка и малка,всеки път се изумявах,как бе на косъм да ме надвие.

Сложи ме в скутът си и ми се зави свят ,от близостта му,беше нещо ново,да е толкова див с мен .Винаги е бил сдържан,устните му бяха толкова сладки ,че не можех да се откъсна от него.Караше ме да полудявам ,да не зная,на кой свят съм.Всеки път ,в който изговореше името ми по този начин ,се разтапях,а какво остава като в комбинация,имах и ръцете му ,силните му ръце около себе си ,които ме докосваха толкова нежно." Дмитрий,мой ли си или само се залъгвам ?"-Тази мисъл не ми даваше мира,но точно сега нямаше да мисля за това ,не и когато устните му ме покоряваха.
- Дмитрий...-изстенах името му,бях на път ,да извърша лудост.

Спрях се за миг не трябваше да стигам толкова далече. Вдигнах като отдръпнах лицето си от нея:
-Май и двамата трябва да се укротим.
Казах аз,като отместих едната си ръка,за да се чувства свободна ако иска да стане.
-Първа срещани е все пак.
Каза той и се усмихна,макар че много пъти тя беше бягала и той я връщаше и все пак така се запознаха.

- Да прав си ,не се държа така по принцип,но с теб всичко е толкова различно,толкова хубаво.-усмихнах се ,станах от скутът му,не беше редно да продължавам ,да седя там,но не се отдръпнах от него,напротив седнах и се облегнах на гърдите му,исках да го чувствам близо до мен.Да получа измамното чувство ,че е мой,само мой и винаги ще бъде.

-Роза моето малко цвете.
Тя ме погледна,взирах се в очите и,наведох се и я целунах,исках да си открадна целувка от нея,още една. Приближих я до мен с ръка,като исках да я усещам по близо до мен.

Този път той ме целуна и ме задържа,зарадвах се исках устните му,върху моите.Обгърнах ог с ръцете си и ги зарових отново в косите му.Като се откъснах от устните му ,изучих лицето му с пръсти.
- Толкова пъти копнеех ,да те докосна ,а не можех.Мечтаех ,как само ще те докосна,влизаше всяка нощ в сънищата ми и ми казваше да не се отказвам.Да се боря.А аз тогава те питах,можем би да спечелим тази битка,а ти не ми отговаряше ,винаги се събуждах.Е можем ли Дмитрий ?Достатъчно силни ли сме ,за да преодолеем всички прегради ?

-Не знам,може би само времето,ще покаже. Ако ме питаха преди години дали,ще се влюбя отново след Таша,щях да им се изсмея но се случи и съм готов да нарушавам правила за да бъда с теб.
Погалих я по бузата и казах:
-Да идвам в стаята ти и оставам ли?
Беше ми странен съня и или по скоро любопитен:
-Аз не сънувам,спа много малко.

- Не -засмях се .
- А много съм го искала,да заспя до тебе и да се събудя сутринта.Но знам,че ако това се случи ,никога няма да те пусна ,да си тръгнеш от мен и може би дори ,ще се откажа да бъда пазител.Бих избягала с теб,още сега,само кажи...-В очите ми имаше хем молба,да го каже,хем да ме вразуми,за дето говорех такива глупости.
- Господи Обичам те,толкова много. -възкликнах .

Целунах я отново:
-И аз те обичам мила Роза. Погалих я по бузата но не можехме да го направим:
-Имаш много добра връзка с Лиса,по-добра от всеки пазител,дори и от мен. Ти знаеш къде е и какво и се случва никой не може това. За това ти си най-добрата пазителка за нея.
Преминах с пръст по гръмотевиците и казах:
-Просто,ще се опитам да съм с теб докато мога.

- Да така е ,не ме разбирай погрешно Лиса ми е повече от сестра.Но и ти значиш толкова много.-Сгуших се по -близо до него,беше ми толкова хубаво,че когато дойдеше краят ,щеше много да ме боли.Но въпреки това предпочитах,да е за това че съм преживяла ,една красива и невъзможна любов,от колкото ,че не съм имала смелост ,да го направя.Аз тази дето винаги нарушаваше правилата.

-А и с мен имаш по голям вариант да не нарушаваш правилата толкова видимо.
Да наистина когато знаех можех да се опитам да я прикрия.
-Все пак си поверена на мен,мога да го обърна винаги в една поучителна тренировка но ти,като добра актриса,ще симолираш,че не ме харесваш,за да заблуждаваме другите.
И това нямаше да е лесно но пък щеше да е много по добре,ако другите знаеха,че не се понасяме.

- Искаш ,да се преструвам и дори да разказвам ,че не те понасям.Че кой ще им повярва,само като видят как ,те гледам ,но ти да можеш,да се държиш лошо с мен ,пред другите ,за да не заподозрат нищо.И макар,че ще е театър ,ще ме боли-Казах и отново го целунах,усетих как очите ми се насълзявах,не можех ме ли ,да сме като другите и да не крием ,че се обичаме.

Очите и почнаха да се насълзяват,знаех че и бе трудно на мен също:
-Недей Роза,представи си че зад всяка преструвка,че имаш по една целувка от мен в награда.
Придърпах я към себе си,като я целунах отново. Върнах я почти отново в скута си. Това беше опасно защото на косъм бях от това да се възбудя,е вярно е,че някой мислеха,че съм като скала но все пак бях мъж и то влюбен,а тя си бе невероятно красива.

-Да това звучи добре ,така ще ми е по-лесно ,да го понеса-засмях се .Когато той ме целуна,цялата настръхнах ,като ме придърпа към себе си.Разпалваше в мен ,забранени желания и непознати до сега ,усещания.
- Дмитрий,трябва да спрем,преди и двамата да сме загубили контрол,ти сам го каза,това ни е първата истинска среща,нека не бързаме.

Чух какво ми каза но едва издържах на това,поставих я до мен,поех си дълбоко дъх и хванах ръката и:
-Права си.
Казах за,като бях пламнал искаш,да се топна в това езеро. Толкова ми бе горещо. Но и това,щеше да пералено и ако я видех гола това нямаше да ме удържи,ама никак.
-Знаеш ли караш ме да се чувствам на твоите години.

- Това комплимент ли трябваше да бъде или го казваш като нещо лошо ?-Запитах го .Държеше ръката ми и беше толкова близо,как изобщо може да стоя до него и само да си говорим.Наведох се и го целунах,ръцете му ме загалиха и ми стана толкова хубаво,точно тогава ,в този момент,той се беше наклонил твърде много към мен ,тялото ми не издържа на натиска и двамата паднахме в тревата.Започнах да се смея,въпреки ,че ме заболя,аз поех удара и той беше върху мен с цялата си тежест,но това чувство,адски много ми харесваше.

В това падане,паднах между краката и,като мъжествеността ми се докосна до нея,като това прокара вълна от възбуда по мен,до толкова,че се възбудих. Това беше повече от колкото можех да понеса. Станах веднага,защото не бе нужно да усеща това:
-Роза трябва наистина да спрем...
Казах аз но бях с гръб към нея,трябваше ми повече от минута да се успокоя.

- Да и сама знам това ,но беше само целувка -изгаряща обсебваща ,помислих си на ум -целувка.
- Не съм целяла да паднем ,нито да се случи това-Той беше с гръб,но преди да стане бях усетила ,как нещо ме притиска ,знаех,какво се случваше с мъжете и ми стана приятно ,че можех да предизвикам подобни чувства в него.Въпреки това ,бях смутена ,не че не го исках,просто не знаех,какво да правя,ами ако не му харесах,не нямаше да мисля,за това сега.