Кристалното езеро

Вече се бях поуспокоил малко,обърнах се към нея погалих я по бузата и казах:
-Знам но просто не можах да устоя,не съм от желязо,макар да съм корав.
Усмихвах и се като се наведох да я целуна:
-Просто си невероятно красива за мен и рушиш цялата ми каменна същност.

Засмях се ,до тук с всички мои притеснения,не само го привличах,но и начина по който ме гледаше го издаваше колко е готов,връзката ни да премине на друго ниво.Но аз не бях готова ,не беше честно,да му давам надежда ,за нещо ,което не знаех,дали исках.Страхувах се ,не го бях правила преди и определено не исках,да е на първата ни среща.Не бях такова момиче.Но едно знаех,че един ден,като се почувствам готова искам,да е с него.
- Мисля,че е по-добре ,да тръгваме.Вътре в академията ,ще ни е по-трудно за се изкушаваме -засмях се.

Кимнах но се приближих и я целунах продължително:
-Дамо няколко целувки...
Вплетох ръце в нейните коси,като приближих главата и към мен. Целувах я дълго,след това я прегърнах и вдигнах от земята,бавно я пуснах и казах:
-Ще те изпратя ти влез от тайния вход,аз ще вляза от централния,ще кажа че съм ходил в града.
Кимнах така беше по добре.

Отново среща на езерото,само там нямаше опасност да ни видят. Седнах на един дънер,излязох преди нея и я оставих тя да се промъкне,знаех че ще се справи много добре. Не можех да повярвам но това да я имах,беше най-хубавото нещо,което ми се беше случвало. Знаех,че е прекалено малка,че аз бях неин учител и това бе налудничево но.

Да видя ,Дмитрий,отново,в това се вършете умът ми ,през цялото време.Сега когато бях завършила и бях пазител,вече нямах дори уроци,с които ад се развличам и мислите за него,бяха постоянни.Беше минало известно време,от последната ни пламенна среща и аз изгарях да го видя.Той,беше там и ме чакаше,хвърлих се право в силните му ръце и го стиснах силно.
- Толкова ми липсваше ,обич моя-казах,задъхано.Да бях тичала,до тук,защото нямах търпение,да го видя.

Метна се силно в обятията ми,като я обгърнах със силните си ръце. Веднага започна да ме целува. По дяволите чувствах се адски добре така,тя да е в ръцете ми:
-И ти на мен Роза моя...
Отметнах леко косата и на страни,като видях красивата и гръмотевица. Бе зарастана,преминах с пръст по нея:
-Красива е...
Хванах брадичката и и я целунах съвсем бързо:
-Много бързо дойде...

- Нямах търпение,да те видя-казах ,съвсем откровено.
- Дано и ти си бил така-засмях се и го притиснах отново,да го усещам ,до себе си,беше всичко ,което исках,а не можех да имам.Поне не явно,но тайно,той бе моята любов и никой,не можеше да ми отнеме,поне тази утеха,че и той чувстваше същото.
- Дмитрий,не мога да ти се наситя...-казвайки това отново го целунах,като се надигнах на пръсти и вплетох,ръце в косите му,за да го задържа по-плътно до себе си.

-Това се надявам да не ми се насищаш.
Повдигнах я,защото се надигаше на пръсти и я завъртях. След това легнах на меката трева,като тя лежеше на тялото ми. Галех нежно лицето и отмятах косите и:
-Нямах търпение да те видя. По дяволите мразя да се виждаме по коридорите и да се преструваме,че се мразим или че не искаме да се доближим. На една тренировка ми идеше да те дръпна в съблекалните.

- Аз също искам,да изкрещя ,пред целия свят,че те обичам но е невъзможно.Не трябва да даваме дори повод,за съмнение-казах съвсем сериозно.
- Макар,че идеята,да ме отвлечеш в съблекалнята ,безкрайно ми харесва-засмях се.

Погалих я по рамото,като се засмях:
-Оу,убеден съм,че ти харесва.
Надигнах се и я целунах:
-Сега вече не си ми ученичка,вече си пазителка,така че годе долу можем да сме спокойни.
Погалих я отново:
-Побъркваш ме знаеш ли,като те гледам как извиваш това малкото кръстче,и си представям как го обхващам с ръце. После цял ден ме караш да се чувствам,като дрогиран.

Засмях се,току що ,Дмитрий призна ,че е обсебен от мен.Реших,да му отвърна подобаващо
- Ами ти мен ,с тези мускули,които искат да скъсат тениската ти,по които искам да спусна нокти и устни,а не мога дари да те гледам,за дълго,когато сме в Академията-казах.Обърнах се върху него ,като легнах с цялота си тежест,на гърдите му
- Тежа ли ти ?-запитах го.

Засмях се,като я раздвижих:
-Ти да ми тежиш?
Притиснах я още малко към мен,тя се засмя,защото за малко я стреснах:
-Ти яде ли днес.
Леко и неусетно се опитах да валя ципа на роклята и,като се опитах да не ме усети.

- Това пък ,какво трябва да означава,да не си ми приготвил пикник ?-засмях се.Но изведнъж усетих,къде бяха ръцете му.
- Хей,това не е честно,да ме залъгваш-казах престорено ,нацупено.
- Както и да ме събличаш,без да ми дадеш възможност ,аз да го направя с тебе.-Не го спрях ,бях далече един друг,толкова време,че ме болеше.Започнах да разкопчавам ризата му и да спускам ръце,по кожата му,която вече беше доста сгорещена.

-А,опитвах се да видя дали концентрацията ти е добра,и дали моите ръце,ще бъдат внимателни и ще откопчеят ципа преди да си се усетила.
Но тя бързо се зае с копчетата ми,а щом откопча и последното,погали нежно тялото ми:
-Ей,Роза не играеш по правилата,да не се налага да се наказваме...
Казах аз още по престорено ядосано.

- Знаеш ли,Дмитрий,може би искам точно ,това ,да ме накажеш-казах с глас ,вече натежал от желание ,спуснах устните си,по гладката кожа на гърдите му,чак до корема.Ръцете ми също го галеха
- Продължавам,да не играя по правилата какво ще е наказанието ми,учителю ?-запитах сладко,като нацупех секси устни.

Хванах ръцете и зад нея и казах:
-Наказанието е да ме целуваш,без да ме докосваш,само аз имам това право.
Притиснах я към мен:
-Ако ме докоснеш,ще те вържа с много здрав възел...
Казах аз заканващо,но се засмях и се озъбих леко но след това я целунах.

- О,това не ми звучи хубаво,значи без ръце-засмях се и сложих ръцете си отзад,като ги хванах една в друга.Започнах да дарявам тялото му,с бавни целувки.Като от време на време засмуквах и хапех кожата ,а после нежно я облизвах.Един изпуснат стон от него,ме насърчи,че действам правилно.
- Така ,харесвали ти ?-запитах го исках,да го чуя от него,нищо ,че вече знаех,отговора.

-Има ли нужда въобще да задаваш такъв въпрос,на който пределно добре знаеш отговора.
Целунах я диво почти животински. Не спирах да я целувам,страстта ми се надигаше в мен.
-Толкова те желая,че чак бе боли.
Хванах ръцете и,като ги откопчах и се озовах над нея. Държах ръцете и без сила. Припомни ми едно време,когато за първи път тренирахме и се оказах така над нея:
-Още от първия ден си ми влязла под кожата.
Тогава внезапно чух шум помислих,че е някой. Направих и знак да мълчи,когато нещо се размърда между храстите. Тъкмо когато реших да се изравя,от храстите изкочи едно малко бяло вълче. Бебе толкова малко,което не лаеше ами скимтеше.
-Виж роза,това е малко бяла вълче.

- И аз скъпи-простенах,в момента в който ме обърна ,под себе си и се взря ,в очите ми .Когато ми каза,да замълча ,се уплаших,че е някой от академията и ще ни разкрие.Вече обмислях,какво да измисля,не можех да кажа ,че тренирахме,защото бях почти гола,нямаше време да се облека.Надявах се ,да е някой непознат.Точно тогава изскочи,малко бяло вълче.
- Хей приятелче-казах и станах от тревата.Отидох до него и го гушнах,то не се възпротиви.
- О,виж го какъв е сладур,може ли да го задържа,моля те-казах на Дмитрий,който очевидно не одобряваше,че гушкам диво животно ,вместо него.

Останах малко с пръст в устата,дето се вика,когато ме избута от себе си и намести между гърдите си малкото бяло вълче. Очите ми се разшириха. Въпреки,че бе ризковано не бе кой знае какво да прибера този вълк и то може би в малката къщичка където оставах често.
-А,не категорично не... Ти ще обръщаш повече внимание на него от колкото на мен.
Поклатих глава,но се направих,щях да и позволя но исках да видя какво,ще стане.

- Няма мили,обещавам,нека го взема,то е самичко ,без майка,ако го оставя ще умре.А ще е жалко за такова красиво животно-погледнах го нежно.
- Нима ревнуваш ?-запитах го палаво.Оставих вълчето на земята то остана да кротува ,там където го бях оставила.
- Но то не може,да направи това-казах и го целунах страстно.
- Нека ,намерим с нещо да го вържем,да не избяга и после ,ще видиш,колко мога да съм благодарна.

-М не...не...-обаче на всяко не ме целуваше.
Просто се правех,за да си привлека вниманието.
-Добре,де ще е в малката къща,ще кажа,че е куче пазач,докато се усетят няма да разберат,че е вълк.
Погледнах с какво можем да вържем малкия но щом обърнах глава,той се бе наместил под моята блуза и бе задрямалко,явно му харесваше,как мириша:
-Мисля,че си хареса да спи върху нея,според ме няма да мръдне.

- Страхотен си -казах и го дарих със страстна целувка.Започнахме да се оглеждаме,за нещо с което да го вържем.Точно тогава Дмитрий,забеляза,че то вече е заспало,в тениската му,беше толкова сладка картинка.
- Тогава трябва,да сме тихи,нещо ,което не мога да гарантирам-казах палаво и го привлякох към мен.

-Така ли в моята стая беше много тиха...
Приближих се към врата и,като нежно я целувах,засмуквах,за да я накарам да се засмее. А,на ухото и каза:
-Сега за наказание,за това,че държа палето между меките си гърди,е ред и аз да се наместя там.
Преобърнах я и си наместих главата между гърдите и,като разтресох глава.

- В твоята стая,можеха да ни хванат ,а и ти ми запушваше устата,с постоянни целувки-казах и се засмях.Тогава той се намести между гърдите ми.
- Така не е хубаво-казах и свалих сутиена си,за да може да ме усети по -хубаво.Настаних устата му,на едното си зърно и зачаках,да го засмуче,а ръката му я хванах и сложих между краката си ,като я притиснах,там,към онова местенце,на което най-много ми харесваше.